ОТДАЛЕЧЀН

ОТДАЛЕЧЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отдалеча като прил. 1. Който се намира далече, на голямо разстояние от някого или от нещо; далечен. Кандилото гореше върху иконостаса и плахо осветяваше отдалечените кътчета на стаята. К. Петканов, СВ, 209. Той квартируваше в една проста къща, затънтена в един отдалечен край на румънската столица. Ив. Вазов, Съч. ХI, 37. Отчетливо и ясно долитат викове и откъслечни фрази от най-отдалечените краища на лагера. Й. Йовков, Разк. I, 21. Той се извърна и отиде в най-отдалечения ъгъл на стаята, остави я [Биляна] спокойно да кърми детето си. Д. Талев, С II, 86.

2. Който е отделѐн от някакъв момент с голям промеждутък от време; който е бил отдавна или ще бъде след доста време; далечен. Те будеха в ума ми неясни, мъгливи спомени за някакъв забравен, отдалечен период на моя живот. Ив. Вазов, Съч. IХ, 123. Режисьорът е срещнал големи трудности при разрешаването на въпросите как да представи живота на отдалечената епоха. ЛФ, 1956, бр. 3, 3. Най-мъчното дело за нея [младостта] е лесно изпълнимо и най-отдалеченото бъдъще е утрешний ден. Ч, СбПер. п I, 103. Според него [учението] ние налучваме де що е станало и какво са правили чловеците в най-отдалечени времена. Ч, 1871, бр. 1, 126.

Списък на думите по буква