ОТДЕКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДЀКА и (съкр.) отдѐк нареч. и съюз. Диал. Откъде, отде, отгде. Прощавай, синко, ами ти отдека идеш? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 25. Почудих ся като видях, че тя знае что сме ся наговорили в Цариград. После я изпитах отдека е научила. АНГ I, 42. — Мома вече, а скръстила ръце и седи! Твоите дружки напълниха ковчези с дрехи, а ти още чорап не знаеш да плетеш.. — Отдек да взема тая вълна, та си се развикала сега. Ст. Даскалов, БМ, 7. — Жено,.. скоро че имамо жребе и дете. — Отдека знаеш? СбНУ ХLIХ, 416.