ОТДЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТДЀЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който е откъснат от други като нещо самостоятелно, независимо, обособено. Макар и в отделни жилища, майката и синовете са били близо един до друг, могли са да се виждат и да си помагат. Н. Ферманджиев, РХ, 197. Те [младите хора] се хранят на отделна маса в трапезарията. Св. Минков, ДА, 37. Завиждаха ѝ другите слугини — отделна стая, тяхно легло, изобилна храна. Г. Стаматов, Разк. II, 124. Затваряха се в полутъмната стая на Боян, която имаше отделен вход. М. Грубешлиева, ПИУ, 167. От някое време Султана се бе променила.. Още от първата им среща тя му се виждаше чудна, тайнствена, със свой, отделен живот. Д. Талев, ЖС, 92. ● За книга, том, издание. Не е издавал в отделна книга творенията си и тях ги знаят само любителите, които не мързи да ровят из старите списания. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 45. Излязоха в отделни издания на български език цяла поредица от класически и съвременни произведения на чувашката литература. В. Йосифов, Избр. тв I, 128. През време на своето министерствование той издаде в отделна книга сичките си "Писма от Рим". К. Величков, ПССъч. I, ХIV.
2. Който е обособен от група, поредица от еднородни предмети, факти, лица и др.; единичен. Той беше цял обладан от мисъл за очакваното въстание. И беше в едно непрестанно вълнение в тоя нов живот за целия народ, за всеки отделен човек, живот напрегнат и тревожен. Д. Талев, И, 503. Да усвоиш положителните качества на една висока култура, това значи да се издигнеш до нея по един съкратен път на развитие. Подобно бързо издигане е мъчно даже за отделните даровити личности, а камо ли за цели народи. П. Делирадев, В, 1. А някак от само себе си в тарканския дворец се установи друг ред: там се явяваха за помощ и съвет не отделни хора, а пратеничества на цели села и градове. Й. Вълчев, СКН, 45. Според Михайловски борбата против злото трябва да се води организирано против цялата система, а не против отделни нейни прояви или носители. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. // Обикн. мн. За звук, глас и под. — откъслечен, единичен. Тъмницата екна от страшни и сърцераздирателни викове, които се раздаваха в нощната тишина отчетливо и през стената идеха до ушите ми на отделни звукове. К. Величков, ПССъч. I, 10-11. Устата са пресъхнали, чуват се отделни викове. Л. Стоянов, Х, 91. След първото избухване на стрелбата, тя неусетно поутихна и се чуваха само отделни изстрели от двете страни. Д. Талев, И, 583. Отново всякой се на мястото си скъта / и говор шепотом поведоха. Едвам / отделна думица се счуваше сам-там. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 33.
3. Който се различава, отделя от другите; различен, характерен. Хората от всяка една държава носят наметала с отделен цвят и по това се познават. Елин Пелин, ЯБЛ, 79-80. Докато се измъчваше Борис Глаушев в своите размишления през цялата нощ, и още повече сега, за скръбната участ на един паднал човек .. сякаш друга, отделна негова мисъл, по-ясна, по-проста го водеше през тия тежки часове. Д. Талев, И, 181. — Ти остави момичето настрана. То е отделен въпрос. Пък и защо да не те обича? Ти си мъж и половина. П. Спасов, ХлХ, 160.
4. Диал. За билка — който причинява раздяла; раздѐлен. Стойновата майчица / Петкани върла душманка: / къде ходила, питала / да найде биле омразно, / омразно, та па отделно: / да си омрази Петкана, / омрази, та па отдели / от неин сина Стояна. Христом. КМ II, 35. Елке ле, либе змеице, / ти като толко ходиш, / сички свет обходиш, / не знайш ли биле омразно, / омразно биле отделно? Нар. пес., СбАД, 11.