ОТДЕЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДЀЛЯМ, ‑яш, несв.; отделя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Вземам и слагам нещо настрана от общото, от цялото. Тя [стопанката] взе яйцето.., счупи го, обели го, отдели жълтъка, налапа белтъка и почна да рони жълтото сърце върху гърбенцата на патенцата. А. Каралийчев, ТР, 29. Спомни си как преди да се приберат в метоха хаджи Василий отделяше половината от събраното за себе си. Ст. Дичев, ЗС I, 384. // С подбор вземам част от цяло; избирам, пробирам. Отдели някои писма — дълги, дълги, с цветенца в пликове, лъх на младост и парфюм. Г. Стаматов, Разк. I, 84. [Стоян] отделяше на куп здрави керемиди, кирпичи и камъни. Д. Талев, ЖС, 95. Кръстевица отделяше по-едри и по-здрави мамули за семе, но правеше сметка и да поскрие някое и друго кило. Г. Караславов, ОХ, 381.

2. Отвеждам настрана, отдалечавам някого или нещо от друг или от друго нещо. Хората с мускети в плътна редица отделиха жените от мъжете, с гръб към нас. Аз виждах очите на българите. А. Дончев, ВР, 188. От големия ъгъл отделиха четиридесет-петдесет овце и ги вкараха в по-малкия, при доярника. Й. Йовков, АМГ, 121. Стрина Венковица току зе та отдели настрана чичовите Венкови дрехи и своите. — Защо ги така отделяш, мамо? — запита очудено невястата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 242.

3. Обособявам, ограничавам част от място, пространство, обикн. с някаква цел, с някакво предназначение. Божан още на другия ден отдели с плет своя двор. Елин Пелин, Съч. III, 68. Не можем ли отдели едно кьоше от общинската мера, пък да го разорем и посеем със семена. Ц. Церковски, Съч. III, 253. — Откак влязох в кооперацията, още един път се родих. Дадоха ми жито — за цялата година, зеленчук — колкото щеш, отделиха ни готова разорана земя за бостан. А. Каралийчев, С, 94.

4. Запазвам за някого или определям за някаква цел нещо; заделям. Стилян: — На попа го [агнето] продадох! Гюрга Самодива: — Нали аз го бях отделила за нас! П. Тодоров, Събр. пр II, 133. — Майка казва, че в добрите къщи майките отделят за дъщерите си по нещо още щом се родят. В. Бончева, АП, 35. Атаката на тия непристъпни позиции отиваше бавно. Принудиха се да отделят една рота, която да направи далечен обход. Й. Йовков, Разк. I, 216. // Спестявам, икономисвам (пари, средства); заделям. Не взех автомобил, защото парите ми бяха малко. С всичко, което можех да отделя, купих една хубава лула — подарък за татко. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 114. Започнах да отделям от парите, които получавах за храна и за квартира, и си купих един хубав часовник. А. Каралийчев, С, 229-230. Обаче заплатата му [на Венко] и сега не стигаше за него и Боян: все още не можеше да отдели необходимата поне за път сума за чужбина. М. Грубешлиева, ПИУ, 91. // Разг. Определям, давам част от имот на син, дъщеря и под. Така тъкмя и ние с Тошо да направим: ще си разделим по-напред каквото ни е общо, ще отделим и на момичетата каквото им се пада, па ще си направим един зговор пред хора .. и тогава ще подкачим работата. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3, 121. Той [Димо] мигаше в тъмнината, пушеше разваления тютюн и през ума му минаваха хиляди сметки. Колко ниви ще му отделят? Колко ще му се паднат? За колко години ще ги удвои? Г. Караславов, СИ, 91.

5. Обособявам в отделно домакинство семейството на син, дъщеря. Съобщи дори, че се скарал с единия си син, отделил го и синът влязъл в стопанството. П. Велков, СДН, 263.

6. Прен. Предназначавам, посвещавам на някого или на нещо (време, внимание и под.). Павло Тичина е кандидат за депутат, след няколко дни са изборите, но всеки ден той отделяше време да ни намери, да се погрижи за нас. Н. Фурнаджиев, МП, 52. — Аз.. много ви... моля да ми отделите само... две-три минутки от вашето скъпо време. Д. Калфов, Избр. разк., 329. На една посредствена стихосбирка понякога ние отделяме повече внимание, отколкото на един учебник. В. Йосифов, Избр. тв I, 49. Старателна грижа Будевска отделяла за маската на всяка своя героиня, защото знаела, че характерът в своите основни

черти е изписан на лицето на човека. Ст. Грудев, АБ, 48.

7. Различавам, разграничавам нещо всред, на фона на подобни неща; отличавам. Всред воя на вятъра, всред камшичените удари на градушката той ясно отдели плисъка на пороен дъжд. М. Смилова, ДСВ, 188. Христо едва сварваше да отдели гласовете им [на хъшовете]. Ст. Дичев, ЗС I, 537. От мястото си [Стоян] познаваше и старейшините и стражарите, но не можеше да отдели кой е тоя със сламената шапка. Н. Попфилипов, БД, 7.

8. Разделям, разграничавам един от друг или едно от друго, противопоставям един на друг, едно на друго. Аз съм забелязал, че жените имат навик при среща да задават много въпроси отведнъж. Това затруднява и обърква: нали трябва да отделиш главното от второстепенното. А. Гуляшки, ЗР, 138. Съвестта ни позволява сами да отделим позволените от непозволените постъпки. Мор. пр VIII кл, 21. Как би вие, най-после, могли да отделите бялото от черното, когато то не е нито бяло, нито черно? Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 153.

9. Прен. Правя да охладнеят чувствата на някого към някого или нещо; отчуждавам, отдалечавам. Родителите на Беба научават по някакъв загадъчен път за връзките ѝ с Буби и решават да сторят всичко възможно, за да я отделят от него. Св. Минков, РТК, 83. Майка ми си е малко строга, такъв ѝ е характерът.. Я да се роди внуче, да заприпка около нея, ще видиш как ще се свържете една за друга, та нищо няма да ви отдели. И. Петров, НЛ, 132. Забеляза Ния, че свекърва ѝ поомекна малко спрямо нея.. Поуспокои се, изглежда, старата жена, не се боеше толкова, че Ния ще отдели от нея любимия ѝ син. Д. Талев, ПК, 347-348. Стори му се [на татко Пиер] само някак горчиво, че животът до такава степен го беше отделил от Мария, та двамата изглеждаха съвсем чужди един на друг. Д. Димов, Т, 56-57.

10. Служа за граница между две неща; разграничавам, разделям. Изведнъж нагоре край брега на реката, където една тясна и дълга поляна отделяше дребната гора от водата, се показа сиво животно. Ем. Станев, ЯГ, 75. Тогава те [немците] щяха да тръгнат масово през откритата равнина, която отделяше гората от шосето. Д. Димов, Т, 616. Цялата тази околност, която някога на три километра разстояние отделяше градчето от реката, така беше запълнена със сгради, че инженерът не усети, когато талигата прокънтя по дълъг нов мост. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 67. На изток р. Искър отделя Витоша от Лозенския рид, последнята западна дипла на Средногорието. П. Делирадев, В, 19.

11. Спец. За жив организъм или вещество — излъчвам, освобождавам, изхвърлям от себе си нещо при физиологични или химични реакции. Човек отделя с издишвания въздух за денонощие повече от 500 л. въглероден двуокис. Бтн V и VI кл (превод), 46. При дишането растенията приемат кислород и отделят въглероден двуокис. БТН V и VI кл (превод), 23. Бромът е червенокафява летлива течност.. Още при стайна температура той отделя червеникавокафяви пари, които са по-тежки от въздуха. Хим. VII кл, 1965, 93. Радиоактивните елементи отделят значително количество топлина. Така, всеки грам радий отделя на час около 140 калории. Хим. VII кл, 1950, 30. отделям се, отделя се страд. Да се пазят и редят частни семейни библиотеки — да се отделя за книги пари тъй, както се отделя за хляб. Р, 1926, бр. 221, 2. Спомените са пълни с любопитни подробности около бягството [на Раковски] и днес е трудно да се отдели истината от легендите. Н. Ферманджиев, РХ, 28. Ерусалем и Панко тръгнаха към ливадата, която се отделяше от двора с ниска телена ограда. Д. Ангелов, ЖС, 70. Цялото изкуство се състои в това — правилно и най-икономично да се отдели чистият метал от вредните примеси. С, 1954, кн. 3, 86.

ОТДЀЛЯМ СЕ несв.; отделя̀ се св., непрех. Обикн. с предл. от. 1. Отивам настрана, отдалечавам се от някого или от нещо. И в този здрач той [фон Гайер] забеляза ясно сянката на мъжа, който се отдели бързо от Ирина и тръгна по улицата към пристанището. Д. Димов, Т, 516. Стана късно. Разбра Казака, че аз няма да се отделя нито на крачка от воденицата и ми каза. Й. Йовков, ЖС, 154. Една главна група, може би половината от турците, като по даден знак, се отдели от пътя и се втурна през реката чак до другия ѝ бряг. Д. Талев, И, 549. Заповедта на капитана за тръгване бе дадена. Корабът плавно се отдели от кея. К, 1963, кн. 3, 42. // Усамотявам се, уединявам се. И повечето от времето си семейството прекарваше в общата стая с огнището.. По едно време Ния започна да се застоява в стаята си.., но свекърва ѝ не я остави да се отделя: — Що стоиш там сама? Д. Талев, ПК, 344. Манолаки се досети, че те искат да се отделят, за да могат да си поприказват. Й. Йовков, ЧКГ, 145. Пред старите не се издаде, но когато после се отдели с Надка в гостната, той загледа тъжно бъдещата си другарка. Д. Калфов, Избр. разк., 384. Те [другарките ѝ] слязоха надолу по лъките, а тя се одума: не иска уж овцете ѝ да си скубят вълната по глогинките нататък и се отдели сама. П. Тодоров, И I, 8.

2. За път, река и др. — минавам в друга посока, отклонявам се от някакъв път, посока, отбивам се встрани от нещо. Шосето завива до малък мост, под който се събират две поточета.. Една пътека се отделя вдясно

и пълзи по голия склон към рунтавите върхове на север. К. Константинов, НЗХ, 9. Дружината.. спря за малко на кръстопътя, отдето една тясна уличка се отделя настрана. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 23.

3. Напускам, отклонявам се встрани от някаква група (колектив, стадо и под.); отлъчвам се. От тълпата се отделиха две момиченца, синеоки и руси като куклички. Д. Димов, Т, 696. Всички жители — от старците до децата — бяха излезли да ни посрещнат. Двама мъже се отделиха от множеството, пристъпиха към нас и ни поздравиха. М. Марчевски, ОТ, 194-195. [Стоян] насъска кучетата по овчарчето, но ни едно не се отдели от стадото. К. Петканов, Х, 46. От колоната се отделиха две коли, които тръгнаха бавно напред, вероятно с разузнавателна цел. Д. Димов, Т, 613.

4. Обикн. с отриц. Преставам да съм непрекъснато заедно с някого; разделям се. [Иван] задиряше най-първата и най-хубавата мома в селото, и тя момата луда ходеше по него. По кладенците, по хората, на седенките не се отделяха двамата, все на̀едно и на хорото все едно до друго ще ги видиш. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45. И Райчо беше с доброволците. С него тръгнаха повече от сто души от Букурещ. Тук той не се отделяше от момчетата. Д. Габе, МГ, 139. Аз не се отделях от дядо. Вдявах му конци, принасях му овчарските ножици, с които изрязваше парчетата. Кр. Григоров, ОНУ, 8. Кина вече не се отделяше от майка си, не я оставяше да се преумаря. К. Петканов, МЗК, 156.

5. Прен. Прекратявам, преустановявам връзката си с нещо; откъсвам се. За първи път щеше да се отдели от обичайния живот, от книгите. А. Гуляшки, ЗВ, 106. В началото на месец август един ден [пазачът] реши да отиде в града.. Но той беше свикнал да не се отделя от работата си. Вл. Полянов, ПП, 92-93. Точно сега не му е времето да се отделяш от завода. Ти ще почувствуваш кога да го напуснеш. Д. Кисьов, Щ, 520. Напразно лекарят би съветвал такъв болен да забрави всичко, от своите мисли той няма да се отдели, но поне да ги забрави, докле трае храненето. Хр. Смирненски, Съч. III, 47.

6. Прен. Преставам да се чувствам, да бъда близък с някого; отчуждавам се, охладнявам, отдалечавам се. Но Дани не каза нищо. Съвсем нищо. И аз усетих в мълчанието как тя се отделя от мене и се свива навътре в себе си, и между нас вече не остава никаква връзка, нищо общо. Б. Райнов, ДВ, 177. Денем стоеше в кръчмата или ходеше по полска работа, а вечер се връщаше късно, когато тя, уморена от чакане, вече спеше.. Полека-лека той се отделяше от нея и я забравяше. И тя скоро разбра, че Еньо я мрази. Елин Пелин, Съч. III, 138. Той беше само добър, внимателен съпруг, честен съпруг.. Дотам стигаше неговата обич — не повече. От майка си той не би се отделил заради нея. Д. Талев, ПК, 357.

7. Разг. Създавам си самостоятелно домакинство, обикн. след разделянето на имуществото между близките. Петър се отдели, заживя в своята къща, но все още работеше при баща си. К. Петканов, БД, 12. Като гледаше как повторно се влошават обноските на майка му към Тинка.. нему бе минала през ума мисълта, че най-добре би било да можеха някак да се отделят настрана. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 282. Освен къщата, от баща му останаха и две ниви.. Откогато се отдели самичък, той нямаше как да ги оре и засява. П. Тодоров, И I, 121. Рядко ще се случи другоселец да се ожени на къща, па да се скарат с тъста и тъщата, па да се навие да се отделя от тях, та тогава чак да рече да купува [къща]. Й. Радичков, СР, 85.

8. Различавам се, отличавам се по някакви характерни особености; изпъквам, откроявам се. Хубава, стройна, здрава и пъргава, Станка се отделяше от другите моми. Г. Караславов, ОХ, 11. — Ясно се чуваха и женски гласове, които се отделяха с мекотата си. М. Смилова, ДСВ, 81. Комура стоеше в браздата. Главата му, шията му и гърдите бяха черни, толкоз черни, че очите му се отделяха само с лъскавината си. Й. Йовков, АМГ, 97. Драги Кръстев,.. Твоята статия ми направи едно особено впечатление: тя някак се отделя от досегашните твои работи. ЛФ, 1958, бр. 2, 2.

9. Спец. За вещество, газ и под. — излъчвам се, появявам се при химическа реакция. Ако поставим късче натрий в чаша с вода, той плува на повърхността на водата и буйно реагира с нея, като се отделя водород. Хим. V кл, 1950, 3. При взаимодействието на това съединение [хлорна вар] се отделя хлор. Хим. V кл, 1950, 48.

◊ Не отделям / отделя очи <те си> (поглед<а си>) от някого или от нещо. Разг. Непрекъснато, продължително гледам някого или нещо, обикн. защото ми се харесва, защото ми е мило да го наблюдавам, следя какво прави. Еньо се отдалечи с другари, позавъртя се около момичетата.. и до село не отдели очи от Цвета. Елин Пелин, Съч. III, 95. Раковски не можеше да отдели погледа си от нейното лице с неправилни черти.., от пламналите във вълнение тъмни очи.. "Колко е красива" — мислеше си той. Ст. Дичев, ЗС I, 289. Гюрга Самодива (която се любува на китките си и все още не може да отдели очи от тях) — .. През всеки цвят пролет е отворила очи и се усмихва! П. Тодоров, Събр. пр II, 117. Отделям / отделя за душата (душицата) си. Диал. Раздавам милостиня. Зарад това, мила мале, / не си сгодна в рай да идеш, /.. / че ти не си отделила / за своята душица, / ни па нещо си подала / за Христово светло име. Нар.

пес., СбБрМ, 51. Отделям / отделя от гола душа; отделям / отделя от <голо> гърло. Разг. Пестя средства за някого или нещо, въпреки че съм крайно беден. — И пари ще му дадем... И множко пари — подсказа баба Пинтовка. — От гола душа ще ги отделим, само да подхвърли там на големците... Г. Караславов, ОХ II, 255. Ами той дали е посъбрал някой друг грош по записа? Ще го яде лихвата, Герчовице. 150 гроша са те. Човек от гърло отделя, та пак ги заплаща. Ц. Церковски, Съч. III, 208. Отделям / отделя от залъка си (уста<та си>); отделям / отделя залък<а> от уста<та си>. Разг. Пестя, като се лишавам от храната или от най-необходимото, за да имам средства за нещо. Години наред аз да отделям от залъка си, за да имам керемида над главата, а те [комунистите] да дойдат утре и да ми я вземат! М. Грубешлиева, ПИУ, 292. От устата си съм отделял, да му купя нещо, да му направя дреха. Й. Йовков, ВАХ, 111. А Паздеря и буля Паздерковица се надуваха. И що да не се надуват: кой друг отдели залък от уста, син да учи? Сиромаси, ама рекоха, ще изучат Цонча, и го изучиха. Ц. Церковски, Съч. III, 257. От душа се отделям / отделя. Обикн. св. Диал. Умирам. Не чакала и старостта: тя била на порти у Мира-бега и повалила го тя на легло, а една вечер залязло слънцето и Мира-бег се отделил от душа. А. Страшимиров, А, 195. Братко ле, братко Иванчо, / болен си, братко, ша умреш /.. / Догде Драгана издума, / Иванчо са от душа отдели, / тежко имане остави. Нар. пес., СбАД, 31.