ОТДИРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДЍРЕ нареч. Диал. Отзад. — Дай кошницата и да вървим — Кондарев взе насила пълната със зарзали кошница от ръцете ѝ. — Сама ли си или майка ти идва отдире? Ем. Станев, ИК I и II, 177. Един петъчен ден, рано утринта на двора спря каруца. Тя беше на бай Стаменко.. Този път отдире в каруцата седеше жена — навярно, съпругата му. Г. Райчев, ЗК, 212-213. Бонка.. мина умислена по дървения мост и когато вече щеше да навлиза в селото чу, че някой я извика отдире. Ил. Волен, МДС, 79. Като я впрегнем в празна кола и завържем куче за стърчишката, все едно, че е стопанинът отдире ѝ. От Косовица право у дома ще ти докара колата. Кр. Григоров, Р, 32.