ОТДИХ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТДИХ, мн. няма, м. Почивка, отмора. Той е прибегнал в манастирската ограда, не за да дири отдих, а да се посвети на неуморна и благородна деятелност в полза на народа си. Ив. Вазов, Съч. ХV, 29. А живееха [хората] бедно, влачеха някакво скотско съществувание, работеха денонощно без отдих и свършваха всред някаква обидна немотия. Кр. Велков, СБ, 17. Додето сила има, / селяк без отдих труд се труди... П. К. Яворов, Съч. I, 45.

— От рус. отдых.