ОТДУМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТДУ̀МВАМ, ‑аш, несв.; отду̀мам, ‑аш, св., прех. Диал. 1. Отговарям (в 4 знач.), продумвам, проговарям. Дори баща си, на когото думица не беше отдумвала, тя укори меко и галено, задето беше влязъл в гостната с мръсни калеври и беше изцапал новата шарена черга. Г. Караславов, ОХ, 74. То‑

ма не отдума и сам протегна белите си ръце да ги вържат. Ст. Сивриев, ПВ, 165. Откакто положи Крачана и големия си син в земята, никой не бе я виждал да мигне.. Нито пък отдумваше [Крачанката] на някого. В. Милев, РК, 31-32. — Кога ти остава време за сънища бре, Димитре, че ти съвсем вампиряса. Виждам, мъка тежи на душата ти, пък и дума няма да отдумаш, да се оплачеш какво ти е. П. Ангелов, Ж, 18.

2. Оправдавам, защитавам с думи някого. — Аджемия ли? Ами ако е аджемия, защо я е женила майка ѝ? — Ех, малка я зехме, како Панчовице, — мъчеше се стрина Венковица да отдума невястата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 218. Немаш ли майка, я баща, / я братец, яли сестрица, / я вуйчо, я вуйков сина, / да думат, да та отдумат? Нар. пес., СбВСт, 82. отдумвам се, отдумам се страд.

ОТДУ̀МВАМ СЕ несв.; отду̀мам се св., непрех. Диал. Защитавам се, оправдавам се с думи. Каквото да му надумват, както да му кряскат и гълчат, за каквото да го навикват, той си сѐ мълчи и гледа в земята. Много рядко ще земе да се отдума. Т. Влайков, Съч. II, 91. Не, той отиде там доброволно, жените бяха против, но той не ги послуша. И сега се каеше — защо не се отдумваше, не се извиняваше с тях, за да откаже. В. Нешков, Н, 410-411. — Кога те паша повика, / как ще се, либе, отдумаш, / кога те тебе клеветат? Нар. пес., СбВСтТ, 974.