ОТДЪ̀ХВАНЕ

ОТДЪ̀ХВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отдъхвам и от отдъхвам си. За народа възцаряването на Владимир бе едно отдъхване, защото бе сменил един омразен човек. Й. Вълчев, СКН, 617. Без отдъхване бягал, докато достигнал Геллеспонт. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 188.

Списък на думите по буква