ОТЕГЧА̀ВАНЕ

ОТЕГЧА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отегчавам и от отегчавам се. Лицето на Кекавмен изразяваше само отегчаване и желание по-скоро да свършат обиколката. А. Дончев, СВС, 714-715. Повишената възбудимост и реактивност на висшите отдели на централната нервна система на децата често довеждат до високи емоционални преживявания.., бързо отегчаване. Ем. Жечев, Б, 216. Краткото отделяне от условията на работа намалява силно отегчаването от манипулациите, които се извършват. Ив. Мангъров и др., ПГ, 8.

Списък на думите по буква