ОТЕГЧЀНО

ОТЕГЧЀНО нареч. С отегчение, с досада. След това помоли да му донесат чаша вода. Гергана отегчено стана и отиде в кухнята да му налее вода. К. Калчев, ДНГ, 112. Все ми е едно какво ще помислят латинецът и сърбинът — рече царят със слаб глас, отегчено. Ст. Загорчинов, Избр.

пр III, 39. Петър махна отегчено с ръка. — Оставете това. Когато му дойде времето, ще решим всичко, както бог ни учи, да бъде вечна славата му. М. Смилова, ДСВ, 130. Разговорът начева все по един и същи начин: отваря вратата, поздравява и — като се отпуска тежко на канапето — изпъшква уж отегчено. Др. Асенов, СВ, 76.

Списък на думите по буква