ОТЕГЧИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЕГЧЍТЕЛНО нареч. 1. По начин, който предизвиква отегчение, досада; досадно. Когато един човек смята себе си за гений, а събеседника си за идиот, той става отегчително обстоен. Б. Райнов, НН, 285. "Коя дата сме днес?" — питаше по няколко пъти на ден и все се учудваше и все като че се сърдеше, задето дните минават така бавно, отегчително. Г. Караславов, ОХ III, 588. Татко се движеше отегчително бавно и тежко. Многото години,.., и задухата в гърдите му го заставяха едва-едва като костенурка да пристъпя. П. Михайлов, МП, 86.

2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се усеща отегчение, досада. Борис разглеждаше снизходително двамата домакини, които бяха седнали стеснително насреща му, и от време на време кимаше с главата си, за да им покаже, че ги слуша, колкото и отегчително да му е понякога това. К. Калчев, СТ, 176.