ОТЕДНЪЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЕДНЪ̀Ж нареч. Остар. и диал. Отведнъж. Две упорити козлета еднъж се срещнали на едно тясно било,.. Не било възможно да преминат и двете отеднъж, та требовало едното да се повърне назад. Христом. ВВ I, 57.