ОТЕПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЀПВАМ¹, ‑аш, несв.; отѐпам¹, ‑аш, св., прех. Тепам нещо изцяло, докрай или колкото трябва. отепвам се, отепам се страд.

ОТЀПВАМ², ‑аш, несв.; отѐпам², ‑аш и отѐпя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. прех. Диал. Убивам; утрепвам. — Затваряй ги [кокошките], Станке, че ги отепам! Ст. Даскалов, ЕС, 213. Да го отепаш, от пет ока повеке не може да изпие. СбНУ ХI, 154. Па завърти черна арапина, / па завърти дервишко дерведже, / "Айде, рече, хайдут Дебел Новак, / арам да е кралство, що кралюваш, / как мен арапин ако не отепаш!" Христом. КМ II, 39. отепвам се, отепам се страд., взаим. и възвр. "Е, сега, приятели, му рекол гяоло на старците, еве яз при вас си седам, да ако падне от црешата бабата и се отепа, ке имам някой кабает?" СбНУ ХV, 89. "Абре

луге, токе седам и ви се чудам на умот, ще го имате. За овие четири стварои, що не чинат ни педесет грошей, сте се скарале и сте сакале да се отепате". СбНУ VI, 101.

ОТЀПВАМ СЕ несв.; отѐпам се и отѐпя се св., непрех. Диал. Убивам се; утрепвам се.