ОТЕХТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЕХТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отехтя̀, ‑иш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св.деят. отехтя̀л, ‑а, ‑о, мн. отехтѐли, св., непрех. За звук, ек, ехо — като ехтя, еча, звуча, постепенно затихвам, стихвам; отечавам. Изстрелите отехтяват в нощта. ^● Обр. Отшумяха бурните години. Битката епична отехтя. Бл. Димитрова, Л, 311.

ОТЕХТЯ̀ВАМ СЕ несв.; отехтя̀ се св., непрех. Остар. Отехтявам. И някакъв си ек из стръмни долове / се отехтя далеч и по-далеч пронесен. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 303.