ОТЕЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТЀЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Който се отнася до отец; бащински, отчески. Той обичаше, когато нямаше други гости в кафенето, да ги нарежда един до други и ги поглеждаше с отеческо благоволение. Ив. Вазов, Съч. VI, 162. Хаджи Генчо бил твърде доволен, че е можал да покаже пред света доколко е голяма неговата отеческа власт. Л. Каравелов, Съч. II, 123. Отечески грижи за детето и за семейството искаме от нашата църква. Р, 1927, бр. 258, 2. Всички тези балади ["Кралю Матлия", "Янка светица" и др.] представляват един вид апотеози на твърдостта, страданията и мъченическата смърт за християнството като отеческа вяра. Б. Ангелов, ЛС, 111.
2. Който се отнася до, който е свързан с отечеството; отечествен. Пък ако е речено в тая [с агарянците] бран и живот да отдадем, да го сторим без страх и с пожертвувателност, както се полага на дълг отечески и човешки. П. Константинов, ПИГ, 41. Общият живот е въобще във всичко полезен, както и отеческите книги ни учат доста за това. Ламар, ПР, 69.