ОТЖИВЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЖИВЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. отживѐли. Прич. мин. св. деят. от отживея като прил. Който е бил жив, актуален в миналото, но е остарял и не съответства на съвременността; анахроничен. — Днес е глупаво и обидно за хората да ги управлява цар. Отживяла работа. Н. Каралиева, ЯЧ, 145. И лампата,.., и хубавите, но вече овехтели канапета — всичко говореше за някогашно буржоазно благополучие и всичко събуждаше блудкава скръб по нещо отживяло. Ем. Станев, ИК I и II, 222. Райнхард набеляза възможностите на едно колективизиране на творчеството, чрез създаване връзка между актьора и зрителя, и нанесе първия удар на отживялата театрална традиция с пренебрегване на всичките ѝ закони за достоверност. Р, 1926, бр. 225, 1.