ОТЗАРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЗА̀РА̀Н нареч. Диал. Отзарана. От отзаран много се лутам като щур и не мога да се оправя. Елин Пелин, Съч. II, 91. — Ама и аз забравих, че тряба да кретам подир една стара жена — баба Марга е болна. — И отзаран дохождаха да те викат. Много била болна. А. Каменова, ХГ, 7. — Ти чуваш ли се какво говориш? — .. — Как не! Из чаршията всички знаят. Отзаран пристигнал някакъв купец от Ниш. Той разправил. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 268. — Пивам едничка [ракийка], че съм стояла отзаран все на крака, уморена съм, синко! С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 28.