ОТЗВУЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЗВУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отзвуча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. За звук, шум, глас, мелодия и под. — намалява силата ми и постепенно преставам да звуча; заглъхвам, стихвам. Обичаше той стадото си, обичаше кучетата и просторния кър обичаше, дето отзвучаваха песните на кокаления му кавал. Г. Караславов, Избр. съч. I, 85. Думите трябваше да отзвучат и в мълчанието, тъй както бяха изречени от устата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 202. Калота тръгна, след него се нанизаха старците и военните и скоро стъпките им отзвучаха зад дъбовата, обкована с желязо болярска порта. Н. Хайтов, Л, 67.

2. Прен. За нещо (действие, събитие, явление, процес), което е протичало интензивно, бурно, шумно — постепенно преминавам, отминавам, преставам да съществувам. Пък и времената се промениха — отзвучаха шумните митинги, всички се отдадоха на мирен труд. М. Марчевски, П, 140. Отзвучаха бързо и неусетно ваканционните дни.

△ Пневмонията вече отзвуча и болният започна да се възстановява.