ОТЗВЪНТЯ̀ВАМ

ОТЗВЪНТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отзвънтя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. отзвънтя̀л, ‑а, ‑о, мн. отзвънтѐли, св., непрех. Отзвънявам. Някъде притихнало и мелодично отзвънтяват удари на часовник: един, два, три. А. Гуляшки, Л, 283. Човекът.. говореше невисоко,.. Мълчаха като риби хората,.. — та гласът отзвънтяваше чисто, сладък като шербет глас. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 160. И глухота... Домашните потреби / от шевната машина затрептят. / Поспреш се... И съчувствено към тебе / едни съдинките ти отзвънтят. Бл. Димитрова, Л, 181.

Списък на думите по буква