О̀ТЗЀВКА ж. Диал. Процеп, пролука; отзев. А вятърът вее, халата реве и тресе слабите стени на колибата, и през някакви отзевки клати пламъчето на лампата и разиграва сянката му. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 16. На отзевките на вратите се приковаваха ивици пръст. Ив. Вазов, Съч. VIII, 141.