ОТЗОВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТЗОВА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отзова̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. 1. Прекратявам функциите, пълномощията на някого (посланик, служител в дипломатическа мисия и др.), като го заставям да напусне местоназначението и да се върне обратно в родината. Възползвайки се от обидата, която била нанесена на българския дипломатически агент в Цариград,.., българското правителство демонстративно го отзовало в България. Ист. Х и ХI кл, 244.
2. Освобождавам от длъжност, снемам от пост, служба някого или лишавам дипломат, депутат и подобно упълномощено лице от неговите пълномощия. Избирателите могат да ги отзовават преди да е изтекъл срокът на пълномощията им, ако народните представители не оправдаят доверието им. Мор. пр VIII кл, 70. Когато падна Гърция, нашата част беше изпратена в Беломорска Тракия, а мене ме отзоваха насред пътя, че бях командирован в пети пехотен полк, където нямало достатъчно командири. Др. Асенов, ТКНП, 267-268. — И двоицата ще отидем с Ралчо при Дойчинов и ще искаме да го отзове. Да прати друг ревизор. Ст. Даскалов, СЛ, 467. Всички държавни служби в Комуната бяха изборни, а онези чиновници, които не изпълняваха волята на своите избиратели народът можеше да отзовава. Ист. IХ и Х кл, 7. отзовавам се, отзова се страд. Александър III заповяда да се отзоват Кумани и всичките руски консули в България, загдето те криели от своето началство истинското положение на страната. С. Радев, ССБ I, 258.
ОТЗОВА̀ВАМ СЕ1, ‑аш се, несв.; отзова̀ се, ‑ѐш се, мин. св. ‑а̀х се, св., непрех. 1. Отговарям, откликвам на думите, вика или призива на някого, обикн. така, че да бъда чут; обаждам се. — Бих искал да постоя сам. — Моля ти се — отзова се тутакси Виденов и в гласа му нямаше обида. Д. Фучеджиев, Р, 10. Продължи [Волов] в снежния здрач със свито сърце, като извика сдържано: — Бенковски! Но никой не се отзова. Л. Стоянов, Б, 36. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада,.. Из други задселски краища се отзове друга. Елин Пелин, Съч. I, 161. През брачния период мъжките издават особени звуци към женските, които също с особен звук се отзовават на мъжките. П. Петков, СП, 52. Тук и там се отзове самотно сепнат ек, или отзвук от песен, и чезне някъде в дрезгавини унесен. П. П. Славейков, КП ч. III, 9. И нищо аз не видех след това / в ужасната светкавица и мрак. /
Извиках. Никой се не отзова. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 133.
2. Прен. Проявявам отзивчивост към някого или нещо, отнасям се с грижа, внимание към нуждите, проблемите на някого или нещо, като обикновено показвам готовност да му помогна, да го подкрепя. На топлите ѝ думи сърдечно се отзовава и добродушно споделя с нея майчински чувства и грижи. Т. Влайков, Съч. I 1925, 301-302. "Хайде,.., тичай при управителя. Може да е зле човекът, може да има нужда от помощ, а ние сме негови хора,.., трябва първи да се отзовем." А. Гуляшки, МТС, 104. — Аз не се отзовах на молбите им и продадох къщичката им за дълга. Д. Немиров, Д, 93. // В разговор, беседа — реагирам, отговарям на думите, въпросите на някого, проявявам внимание, интерес към казаното. — Вие сигурно сте ловец? Капелмайсторът радостно трепна, веднага се отзова и разговорът тръгна на ловджийска тема. Ем. Станев, ТЦ, 7.
3. Проявявам съпричастност, заемам позиция по отношение на обществени събития, възгледи, действия на общественополитически групи, партии, движения; откликвам. Вазов, който се отзовава на всички събития, преживявани от нашия народ, не можеше да не се отзове и на такива събития с огромни последици, каквито са войните. Г. Цанев, СИБЛ, 179.
4. Изказвам се писмено или устно върху нещо или за някого, като критически преценявам неговите качества, възможности, обикн. след като съм запитан или помолен да направя това. Няколко младежи .. бяха похвалили поемата му — .. — а богатият българин Х. беше го попитал де може да си купи творението му, за което се отзова много ласкаво. Ив. Вазов, Съч. VI, 42. През последните години на ХIХ век били публикувани различни трудове, които похвално се отзовали за древното изкуство на Бенин. НТМ, 1966, кн. 215, 21. Хладна и разчетена вежливост вие ще намерите у хората, които по своето положение са длъжни да крият мислите си. Аз винаги съдя и се отзовавам за хората, като ги ценя по делата им. В. Геновска, СГ, 187.
5. Отговарям положително, давам съгласие да отида някъде или при някого, да изпълня нещо, за което обикновено специално съм поканен. Жената на Миладинов .. упрекваше Гергин и Лена, че досега не са се отзовавали на техните покани. Ем. Манов, ДСР, 317. Раковски се ободри. — Хаджията! Чудесно момче!... — и прибави, като мислеше за стотиците младежи, които се бяха отзовали на неговия призив: — Все пак щастливи сме ние, господа, че живеем в такова време. Ст. Дичев, ЗС I, 149. — Елате да ви водим в нашата махала,.. — настойчиво ни канеха те. За съжаление не можах да се отзова на толкова сърдечната им покана. Г. Белев, КР, 60. Той се отзова на молбата на Асен да освободи Рангел. Д. Кисьов, Щ, 107. Дойде. Точно в седем.. Бях наел маса за двама в дъното на кафенето,.. Посочих му малко церемонно отсрещния стол,.. — Много съм ви задължен, че се отзовахте! Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 56.
6. Прен. Остар., сега книж. За мисъл, чувство, схващане и под. — намирам разбиране, съчувствие, отклик, отзвук у някого. Това стенание се отзовава в душите им болезнено. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 150. ● Обр. Нощта погълна глухий стон на Ива; / а каточели слаб, едвам досетен / ек и сърцето Ралици досегна — / .., тъй като / в гората гръм далечен от ловец / на птичка се в сърцето отзовава. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95.
7. Остар. Книж. Оказвам влияние, влияя; отразявам се. Класически възпоменания са могли да смущават духа на Влайкова, но.. те не са се отзовали върху общия характер на неговите произведения. К. Величков, ПССъч. VIII, 130. Тая усилена и тежка работа, която е принуждавала Любена Каравелова да работи по цели дни и нощи,.., не е могла да се не отзове гибелно на здравето му. К. Величков, ПССъч. VIII, 33-34.
ОТЗОВА̀ВАМ СЕ2, ‑аш се, несв.; отзова̀ се, ‑ѐш се, мин. св. ‑а̀х се, св., непрех. Остар. Озовавам се. Аз се отзовах между високи гористи урви. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 28. В непрекъснатото преследване на врага те [българските войски] бяха се отзовали тук [на Драва],.., и сега се готвеха за последния и решителен бой. Ив. Мартинов, ДТ, 52. — Хубаво конче! — каза подпоручик Личев,.. — Е, какво — няма ли да го опитате? — Ще опитам? — отвърна поручикът.. Когато след малко се отзова на седлото и се огледа, стори му се, че зърна в очите на Димитър лека тревога. П. Вежинов, ВР, 225.
— Друга (диал.) форма: отзъва̀вам се.