ОТЗЯ̀ВАМ

ОТЗЯ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Остар. и диал. Не прилепвам добре, не съм напълно затворен или допрян. Така също можем си изтлъкува и отчто духа и смуча из пролуките или из вратата и прозорците кога отзяват. Й. Груев, Ф (превод), 114. Валчест съд, без дъно, да се покрие отгоре със стъклен кръг, каквото да няма да отзява

от нигде. Н. Геров, ИФ, 151. Вратата не бива да са яко притворени, а да отзяват, каквото да ся промянува въздухът, та да дохажда отвън чист. Лет., 1971, 120.

Списък на думите по буква