ОТЗЯ̀ВКА

ОТЗЯ̀ВКА ж. Диал. Отвор, пролука. — Една чиста стаица имате ли? — .. — Тази ли ви е най-добрата? — попита Стремски, като се озова в една котора,.., с отзевки на портата, многократно лепени с хартия. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 129-130. Слогнах се зад дъсчената ограда и погледнах през отзявката. Над гергините се изправи прегърбен силует с кожено елече, бързо излезе на улицата и бавно пое нагоре. Ст, 1964, бр. 940, 2.

Списък на думите по буква