ОТИВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЍВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отивам (в 1, 2, 3 и 4 знач.) и от отивам си. От тяхното [на Хасан паша и Али бей] отиване и досега селото катадневно са е нападало от башибозуци. СПл, 1876, бр. 29, 115. Когато си роди дете, ако в тая къща дойде някой, без да знае за случившото се, на отиването си остава на детето една чиста монета. СбНУКШ ч. III, 32.