ОТИМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТЍМАМ1, ‑аш, несв.; отѐма, ‑еш, мин. св. отѐх, прич. мин. св. деят. отѐт и отѐмна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отѐмнат, св., прех. Остар. и диал. 1. Насилствено вземам нещо от някого; отнемам. Ви мислите само Москва да ми превземете, а ви с Москва ведно отимате ми целия свят. Хр. Драганович, НБ (превод), 79-80. Богатството е една драгоценна ствар, обаче собственото имение е щастие, което го отима от едного, а друго му го дава ненадеждно. Й. Стоянович, ДСС (превод), 17. Бой ке се бием, / земя да отимаме. / Ка дочу Влаина, / собрала Влаина / три иляди души. Нар. пес., СбНУ ХI, 36. Кат са очели на оро, / тамо се Стана фанала, / между две млади момчета: / един ю папук настапи, / а друг ю китка отима. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 177. — Фала тебе, моя стара мале, / нели ми се, мале, не подава, / не подава, я орач да бъдем, / да си орем, та тебе да раним, / нело, мале, кеседжия да съм, / да си идем бойове да правим, / да си одим по кралеви земи, / да си идем земи да отимам. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 111.
2. Отдръпвам, махвам част от нещо отнякъде; отнемам. И нето е подобно пред почтени лица да си обращаш гарбат срещу огънят, за да са грееш,.., нето да ровиш огъня с клещите, нето да прилагаш и отимаш трески. Р. Попович, Х, 127.
3. Спасявам някого или нещо от нещастие, беда или затруднено положение и др., от които е застрашен или в които е изпаднал; отървавам. Отимам някого от бой. Н. Геров, РБЯ III, 408.
4. Отвличам, отклонявам вниманието на някого от нещо, като го насочвам към друго нещо; залисвам (Н. Геров, РБЯ).
5. Схващам се, изтръпвам (Н. Геров, РБЯ). отимам се, отема се, отемна се страд. Най-голямо преимущество, сос което се украшава человеческото естество, ест разум и слово. Тия двете нито от щастието могат да се уничтожат, нито чрез оклеветания могат да се отимат. Й. Стоянович, ДСС (превод), 11.
ОТЍМАМ2, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. Почна да имам; сдобия се. При хубаво време овчарят позакъсняваше, за да се понахрупат овцете, да отимат повече мляко. Кр. Григоров, ПЧ, 45. — Ако дават за въшки — взимай, ама ги немаш — намеси се окъсан шегобиец. — Както нема сапун, скоро ще ги отимаме — отвърна бабата. Сл. Трънски, Н, 124. Тонча забогател. Отимал много овце, козе, говеда. СбНУ ХLIХ, 339. — Женен човек без големо ижу пет паре не чини. Че му се нореде деца, че отима снае. СбНУ ХLIХ, 411.
ОТЍМАМ СЕ, ‑аш се, несв.; отѐмна се и отъ̀мна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех.
Остар. и диал. 1. Не се съгласявам, дърпам се. Свете моме се изредиле да кажу по нещо. Дошло роде и на циганчето. Она се отимала, не сакала да разказуе. СбНУ ХLIХ, 362. Со първо я грабнал майка си кадията во една скришна одая,.., да йе сече глаата, ако не му каже, кой му йе татко. Много се отимала, за да не му кажит майка му на кадията, арно ама, кога виде зорт голем, му казала. СбНУ ХV, 95.
2. Избавям се, изплъзвам се, изклинчвам (Н. Геров, РБЯ).
3. Противя се на някого със сила; браня се (Н. Геров, РБЯ).