ОТИСТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТЍСТИНА нареч. Остар. и диал. Наистина. Те [котленци] със свирни пушкаха против нас,.., догде най-сетне ни отблъснаха,.. Отистина, жал ми е, че останахме слаби тогаз. В. Друмев, НФ, 78-79. В парахода Добровски се запознал с двама шотландски офицери,.. Тия офицери го завели да разгледа Гибралтар. "Пътят е издялан в канарата. От място на място има отверстие на топове. Качих се чак горе; погледнах, отистина много крепко нещо." Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 327. Туй, което видях в склада, беше, отистина, тъй интересно, както ми го описваше Юдита, и аз даже дойдох във възторг, като гледах на дело, каква грамадна производителна сила се получава от доведената до съвършенство организация на труда. ССГ (превод), 118.