ОТЍЧАМ

ОТЍЧАМ, ‑аш, несв.; отека̀, отечѐш, мин. св. отѐкох, отѐче, прич. мин. св. деят. отѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., непрех. За наранено, възпалено, болно място от тялото на човек или животно — увеличавам размерите си, променям обема и вида си; подувам се. Той никак не обичаше да го гледат, като пие, понеже в такива моменти очите му се напълваха със сълзи и цялото му лице отичаше. К. Калчев, СТ, 125. Натисвам бръснача малко по-силничко и се порязвам. Един час след туй кракът започва да отича, да посинява, започва да ме тресе. Д. Немиров, Д № 9, 165. От мъчното дишане,.., очите слъзят, бръните посиняват, шията отича. Лет., 1871, 134. — Когато калугерите сядали на трапезата, дяволите им правяли всякакви пакости;..; но по-често те ги карали да ядат тъй много, щото им отичали коремите и захващало да им се повдига. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 47.

Списък на думите по буква