ОТЍЧАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отичам. Истина е, че осата жили и че отичанията от нейното ужилване биват и болезнени. Пч, 1871, кн. 7, 109. Изобщо, отичането захваща от една малка пъпчица около долния край на ухото между челюстта и врата. Ив. Богоров, СЛ, 51.