О̀ТКАЗ

О̀ТКАЗ, мн. няма., м. 1. Отрицателен отговор на молба, настояване и др. — Седнете — казах аз. — Пушите ли? В мълчаливия му отказ имаше достойнство, каквото рядко се срещаше в недоброволните посетители на моята стая. А. Наковски, БС, 58. Останал вън от лавината, Деян е вън от света. Никъде. Не може да се приюти дори в своите спомени, защото все се натъква на последния: своя отказ да отиде заедно с другарите си в лавината. Бл. Димитрова, Лав., 306. Какво пък — най-много

да му откаже, а Иван Замбин през последните дни навикна на откази и гладина. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 328. // Писмен отрицателен отговор, обикн. на официално заявление, молба, прошение. На сутринта Филип взе едно решение.., написа до министерството отказ да заеме предложената му длъжност. Ем. Манов, БГ, 39. Бика отказали да приемат, сено също не давали; ето бележката с техния отказ и мотивите. Н. Антонов, ВОМ, 163.

2. Техн. Прекъсване на някакво действие или на някакъв процес, на осъществяването на връзката между механизми. За да не се получат откази или непълни взривявания, трябва да се използуват само проверени и доброкачествени взривни материали. Хр. Марков и др., ТБ, 109. Крачната спирачка има много сигурно действие, но това не изключва напълно възможността от отказ в даден момент. Гр. Тимчев и др., УВА, 243.

Списък на думите по буква