ОТКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТКА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; отка̀жа, ‑еш, мин. св. отка̀зах, св., прех. 1. Отговарям отрицателно на нечия молба, покана, настояване, предложение. Много пъти са му предлагали да стане игумен, но той смирено е отказвал. Елин Пелин, Съч. IV, 61. Понякога караха Лина да свири, но тя.. винаги скромно отказваше. М. Грубешлиева, ПП, 223. Винаги, когато правеха класни упражнения, учениците отчаяно търсеха неговата помощ. Той никога не им отказваше — написваше на едно листче решената задача и тайно го пращаше между чиновете. К. Калчев, ЖП, 176. Докато детето боледуваше, Спиро Чауш гледаше на него с презрение, но никога не отказваше да дава на баба Заха по грош или два за билки и мехлеми. Д. Талев, СК, 36. — Стрино, дай малко джанки! Никой не му отказваше. Даваха му с шепи, от сърце. Г. Белев, ПЕМ, 86.
2. Разг. Не признавам, че нещо е истина; отричам. Вие ще хванете само тях без никакви доказателства и те ще могат да отказват всичко. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 28.
3. С отриц. Съгласявам се, приемам, че нещо е така, както изглежда, или както се смята, че е; не отричам. И аз не отказвам значението на театъра. Т. Влайков, БСК III, 276. Обхванем ли съдържанието на списанието в неговите 12 книжки от птичи полет и в историческа перспектива, не можем да му откажем ни научен дух, ни трезво отношение към литературата и езика. М. Арнаудов, БКД, 231. Никой не отказва, че народното посвещение, народното образование, изтъщявание, ще ни доведе до едно по-благополучно и доброчесто състояние. Ступ, 1875, бр. 5, 34.
4. Обикн. с отрицание не. Признавам наличието на нещо, което е явно, очевидно; отричам. Не отказваме редакцията на "Мир" да е получила някакви "протести", но те не са от избирателите на Д. Христова, а на г. Н. Бенев. Бълг., 1902, бр. 447, 4. — Отказваш ли очевидността? — каза Огнянов. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 117.
5. Не давам, не предоставям някому нещо. Козарят Танчо слезе в града да иска от управлението пушка, за да си брани стоката.. Но от управлението му отказаха оръжие. Ем. Станев, ЯГ, 73. ● Обр. Това бе чуден, великолепен мъж, на когото животът бе отказал любовта и успеха. Д. Димов, Т, 578. Тя стисна топлата му ръка и се усмихна, но си мислеше за смъртта и с тая мисъл сякаш отново изживя горчивото страдание по всичко онова, което животът ѝ беше отказал. А. Наковски, МПП, 104. И ти, о добро кротко момиче, не скърби, ако естеството ти е отказало преимуществата, что са свойствени на твоя пол! Зачтото и то си има доброто си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 156.
6. Не се съгласявам, не приемам предложението на някого да се оженя за някого или да ходя с него. Освен туй, Мария сама се присмиваше и сама отказваше на тия ергени, които и той връщаше. Й. Йовков, ЖС, 194
7. Убеждавам някого, правя някой да не се занимава с някаква работа, с нещо. Един приятел пенсионер въди бели мишки на тавана,.. Ще почна и аз... Отказахме го. Й. Попов, Ст, 1969, бр. 1199, 3. Цяла седмица Манол Миндов .. не се появи в редакцията. Гуглев лека-полека започна да вярва, че го е отказал от писането. Й. Попов, ТС, 43.
8. Прех. и непрех. За орган на човешкото тяло — преставам да действам, да работя, да извършвам някакви действия. След миг забеляза на няколко крачки пред себе си полицай с автоматка в ръце,.. Дъхът му спря. Коленете му се подкосиха, ръцете отказаха да крепят тялото. Само сърцето му биеше, биеше... К. Ламбрев, СП, 42. Виждам ясно, че баща ми прави усилие.. Той вади протфейла си и ми тика една банкнота от петдесет лева в ръцете. — Няма нужда — казвам аз и пръстите ми отказват да я вземат. В. Бончева, АП, 123-124. "Колко хубаво щеше да бъде, ако Валентин наистина беше избягал" — помисли той, помъчи се да стане, но краката му,.., отказаха да го държат... Д. Кисьов, Щ, 258. — На мене тогава мозъкът ми отказваше да работи и затова не съобразих както трябва. Ал. Томов, П, 174.
9. Прех. и непрех. За механизъм, машина — прекратявам, спирам действието си поради повреда или някакъв недостатък. Те чуха взрива, когато колата беше вече изкачила хълма и цялата обвита в пара, отказаваше да работи. Д. Кисьов, Щ, 227. — Снощи жената имаше рожден ден, дойдоха ми приятели, хапнахме, пийнахме. Към дванайсет рекох да ги разкарам по домовете им, а "Опелът" направи засечка, отказа.. Ем. Манов, В, 51. Котлите работеха безупречно, но.. каква полза от па̀рата, когато дви‑
гателят отказваше и отказваше! Д. Добревски, БКН, 175.
10. Само св. Диал. Отговоря, дам отговор. Кака Лала пак настая да дам дума: много добре щяло да бъде.. А пък аз не знам що да чина и какво да стора. Рекох ѝ да помисля пак до довечера.. Трябва довечера да им откажа нещо... Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 14. — Ази от език не зная, / български ще ви попитам, / коя ще може откаже, / къде ще можем нощувам, / че утре има да ходим / из ваште села татарски. Нар. пес., СбВСтТ, 768. — Снахо, Ирино, Ирино, / нещо щем да те попитам / правичко да ми откажеш. / Чия е риза на тебе? Нар. пес., СбВСтТ, 358. отказвам се, откажа се страд. — Грозде да има, мамо. Грозде ми се яде. И майката се разтърча из селото. Питаше за грозде, искаше. Жените свиваха рамене: на болен не се отказва, но като нямаше... Г. Караславов, Избр. съч. II, 130.
ОТКА̀ЗВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; отка̀жа се, ‑еш се, мин. св. отка̀зах се, св., непрех. 1. Обикн. с предл. от. Не искам, не желая да имам, да притежавам нещо. О, да би било така, Еньо ще се откаже от всичката своя земя, ще я даде на брата си. Елин Пелин, Съч. III, 162. От конете си трябваше да се откажем, и от онова, което имаше на тях. Ив. Вазов, Съч. ХV, 136. Някои сега предлагаха пък да отидат в чифлика и да накарат Манолакя "да подпише", че се отказва от нивата завинаги в полза на крайненци. Й. Йовков, ЧКГ, 265. Бай Танас: Свикнал съм с шефката, както вие с кабинетите си, с креслата, телефоните и заплатите. Я да ви кажа: откажете се, холан, доброволно, за доброто на народа се откажете, че има по-добри от вас. Ще се откажете ли? Н. Каралиева, СМ, 50. — Кому царят увеличи пронията, кому дарове изпрати; по-страхливите изплаши с Душана, зетя си, а лековерните и народа прикотка с това, че щял да се откаже от престола и в манастир да иде. Ст. Загорчинов, ДП, 249. Осман никога съвсем не беше се отказвал от тази земя, продължаваше да я брои за своя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 444.
2. Променям, отменям намеренията си, желанието си да върша нещо. Тоя ден Еньо не пи и за първи път се отказа да купи една нива. Елин Пелин, Съч. III, 167. Поиска, а-а, още веднъж да замахне и да ме удари, но се отказа. П. Михайлов, МП, 52. Умората ми е толкова голяма, че се отказах да разбивам вратата на заключената баня. К. Калчев, ДНГ, 14. Казваш, че ние с теб не сме солта на земята,.., тъй че да съм се откажел от своя чешитлък и да се заловя за сериозна работа? Ем. Манов, ПС, 31. Все пак тя не може да Ви прости напълно, защото Вие сте причината да се изплашим и да се откажем от посещението си в Дрезден. Др. Асенов, СВ, 28.
3. Заявявам несъгласието си, не се съгласявам, не приемам да изпълня нещо. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще са накаже със смърт. (В. Левски). Ив. Унджиев, ВЛ, 185. Малцина бяха ония, които се отказаха да придружават неговата [на либерализма] варачена триумфална колесница. Г. Кирков, Избр. пр I, 29.
4. Преставам да смятам някого за близък, роднина или приятел, за свой съидейник и под.; отричам се. Предполагам, че ще поискат да се превърнем в границите си отпреди октомври 1915 год. и да си сложим оръжието, като се откажем от досегашните си съюзници. Ал. Стамболийски, ДС, 47. — Откажи се от мене! — каза Караджов, без да я гледа, и продължи в мислите си: "Така ще бъда по-спокоен и аз." Т. Монов, СН, 205. Сгодиха се. Той мислеше, че тя има пари. И когато разбра истината — отказа се от нея, като ѝ заяви също тъй "честно", че му трябва богата жена, да му обзаведе кабинет. М. Грубешлиева, ПП, 139. Начело на тая партия са се поставили всички видни, всички честни политически дейци, които са се отказали от своите досегашни партии. Т. Влайков, Съч. III, 69.
5. Преставам да споделям някакви идеи, да следвам установени норми, представи и под. — Какво има! Чуваш ли го, господи? Отказа се от светата наша църква! Продаде душата си на дявола! А сега смееш и в манастирските работи да се месиш? Ст. Дичев, ЗС I, 385.