ОТКА̀ПВАМ

ОТКА̀ПВАМ1, ‑аш, несв.; отка̀пя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. 1. Обикн. за плод или цвят — окапвам, капя. Бавно откапват от дървото пожълтелите реси. // Обикн. за коса на човек или козина на животно — падам от корен, обикн. в резултат от някакво заболяване; окапвам. Космите на животното откапват напролет.

2. Прен. За части на човешкото тяло или на животно — загубвам физическата си мощ, физическите си функции в резултат на заболяване. Люти клетви си кълнеше [момата]: / "Крачката ви да изсъхнат, / крилцата ви да олетат, / човките ви да откапат." Нар. пес., СбВСт, 280. Откапали ти ръцете до лахтите! СбНУ ХI, 164.

ОТКА̀ПВАМ

ОТКА̀ПВАМ2, ‑аш, несв.; отка̀пя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. С капане отливам известно количество от течност. Сестрата откапва няколко капки аналгин в чашата. откапвам се, откапя се страд.

Списък на думите по буква