ОТКАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКА̀ЧАМ¹, ‑аш, несв.; откача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и обикн. и с друго същ. с предл. от. Откачвам¹. Хващам го [кучето] за ремъка, откачам камшика от чантата и започвам да го бия. Й. Йовков, (превод) З, бр. 5423, 19. Таман откачах от веригата ператника с изварата, ето я и баба ти Минчовица сама че иде. Т. Влайков, Съч. II, 14. Но винаги се случваше тъй, че когато малкият рибар дръпнеше пръчката, кленът откачаше майсторски скакалеца и над главата на Монката се премяташе само голата въдичка. П. Димитров, СбХ, 105. Чакано с часове, в този миг то [рибето] е толкова мило на въдичаря, че той нарочно го откача бавно от въдичката, за да го разгледа по-добре. С. Северняк, ОНК, 82. Те нали сгърнаха вече из селото по пакости. Кокошки, яйца, млякото откачат от огъня, добичета откарват! Ил. Волен, НС, 91. откачам се, откача се страд.

ОТКА̀ЧАМ СЕ, несв.; откача̀ се, св., непрех. Откачвам се. То [мостчето] има много крака,.., но не разчитайте на тях. Понякога се откачат тъй неочаквано, че може да цамбурнете във водата. И. Петров, НЛ, 41. Той удря толкова силно, че полицата от стената се откача и почват с грохот да се търкалят чаши, тенджери, чинии... М. Грубешлиева, ПП, 184. Сухите листа се откачаха от клонките като едри пеперуди и политаха косо към земята, където се натрупваха в пъстра мозайка. П. Бобев, ГЕ, 35. От три дни ръмеше ситен досаден дъжд като мъгла. От черните омокрени клони се откачаха едри жълти листа и политаха към земята. П. Бобев, ГЕ, 30.

◊ Дай пара да се закачиш, дай десет да се откачиш. Разг. За досаден човек, натрапник, от когото мъчно можеш да се освободиш, ако се обърнеш за нещо към него. Откачам / откача въжето. Разг. Успявам да се спася от обесване; оцелявам. Иван (строго и предупредително): Имаш още възможност да откачиш въжето. Кажи къде са другите? Г. Караславов, Избр. съч. Х, 201.

ОТКА̀ЧАМ², ‑аш, несв.; откача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. Разг. Започвам да мисля и да се държа неподходящо, несъответно на дадено положение, ситуация. — Жив ли си още? — профъфла Пени. — Не виждаш ли — щом ти приказвам, значи жив съм — и плахо го изгледа, мислейки: "Този човек май нещо откача." В. Нешков, Н, 167. — Значи ти още си мислиш, че момчето ти е живо и здраво,.. Ма на тебе известно ли ти е, че ти напълно откачаш вече. Ал. Томов, П, 27.

◊ Откачам централно. Жарг. Не съм съвсем нормален, смахнат съм. — Всяка вечер пие като разпран и аз мисля, че е алкохолик.. Откача централно! С. Северняк, ИРЕ, 119.