ОТКАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКА̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; откача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и обикн. и с друго същ. с предл. от. 1. Свалям, снемам нещо; откачам. Той откачва кърпата от стената и почва да се трие. Св. Минков, РТК, 188. Дервишинът учтиво поздрави Иванова с добър вечер, седна на свободния миндер и взе полека да откачва разните висулки от гърдите си. Ив. Вазов, Съч. ХII, 116. Откачва [Бате Коле] брадва от пояса си, замахва да отсече клона, що му пречи. К. Петканов, Х, 108-109. Велко се дръпва две стъпки назад и откачва секирата от ръката си. Д. Талев, И, 237.

2. Снемам, отделям нещо, обикн. прикрепено с кука към друг предмет; откачам. Той тръгна към вратата, чу се как откачи железните подпорки и отвори. Й. Йовков, Ж 1945, 182. — На завой не се оставят биволите сами, — той откачи синджирите от хомотя и ги поведе. П. Тодоров, И I, 89. Но ето, чичо ѝ докара воловете.. Девойката остави хурката, откачи юларите от кука‑

та, наоглави двата чифта, приведе ги при колата и ги зажегли. Н. Попфилипов, РЛ, 16. Телефонът иззвъня. Обади се другарят Спасов и нареди да откачим първите три вагона до локомотива. М. Марчевски, П, 247.

3. Снемам, свалям нещо прикрепено да стои неподвижно към друго нещо; откачам. Той откачи часовника си, на верижката му беше прикачен малък компас. Й. Йовков, ПГ, 17. Х. взе пак вестника и зачете с глас.. едно антрефиле. В него се разказваше как на 18 някои си студенти-социалисти,.., откачвали от къщята българските трицветни знамена. Ив. Вазов, Съч. III, 28.

4. Прен. Обикн. св. Разг. Получавам, придобивам нещо даром, без да съм вложил труд, без да съм заплатил за него; закачам, докопвам. Но той говореше за друго, не за застраховки, които гледаха, ако можеха да откачат нещо. Й. Йовков, ПГ, 162. Комисията обходи десетина къщи. Опитите на Кольо пъдаря да откачи нещо за ядене излязоха безуспешни. Ст. Даскалов, СД, 83. Вече не се занасят. Познават ме. Не че са станил по-добри, пак гледат дано откачат нещо. ЖД, 1968, кн. 5, 4. // Спечелвам, получавам (с хитрост или незаслужено). — Какво ти е на ухото? — Знам ли! — намръщи се войникът.. — Хубаво е.. да го намажеш с някакъв мехлем.. Иначе може да ти пламне цялото лице... — Нека пламне! — каза намръщено войникът. — Белки откача някой и друг ден в лазарета... П. Вежинов, ДБ, 37. Страхливият ученик, когато излезе на урок, се стряска и си гълта езика. Във връзка с това натрошава в ръката си два-три тебешира, докато откачи тройката. Г. Краев, Ч, 196-197. Отговорих и на въпросите, отправени ми от членовете на изпитната комисия. "Петица или шестица откачих" — мина ми през ума. П. Велков, СДН, 414-415. Човек не бива да забравя рождените и имените дни на приятелите си. Един коняк е най-малкото, което можеш да откачиш за награда. Л. Дилов, Т, 140.

5. Диал. Открадвам, отвличам нещо. Откачил му дрехата. Н. Геров, РБЯ III, 410.

6. Непрех. Диал. Бързо, обикн. с бяг напускам някое място, за да се отстраня от някаква опасност; хуквам, драсвам, побягвам. Отидоха, жената се върна, оная,.. са не върна — откачила през реката и право в селото си отишла. Н. Хайтов, ДР, 16. откачвам се, откача се страд.

ОТКА̀ЧВАМ СЕ несв.; откача̀ се св., непрех. 1. Отделям се от нещо, за което съм заловен обикн. с кука. Конете направиха усилие и тръгнаха. Единият се откачи от ока и зацамбурка из блатото свободен. Елин Пелин, Съч. I, 50. Личев отстъпи и се блъсна в мандолината на стената. Тя се откачи.. и с трясък падна на пода. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Все още примижал, прощавайки се мислено с живота, поп Врачев се откачи от дирека и като се клатушна напред-назад, клюмна в ръцете на овчаря. Ст. Даскалов, ВМ, 64. Бъчваров непрекъснато се косеше: — Еееей... Каква голяма [риба] изтървах! Тю! Една — знаеш ли каква?! Тъкмо да я издърпам — пляс! — откачи се! Д. Калфов, КР, 35.

2. Прен. Разг. Отървавам се, освобождавам се от нещо неприятно. "Веднъж да се откача, доде съм жив няма да имам закачина с тоя човек!" Ст. Даскалов, СЛ, 339. А когато най-сетне с опитността на стар любовник той забеляза авансите ѝ, помисли веднага как щеше да използва влиянието ѝ, за да се откачи от военната служба. Д. Димов, Т, 500. — Да се откажем от кооперативното, жено.. — Ние само да се откачим, па лесно за хляба. Кр. Григоров, Н, 65.

3. Прен. Жарг. С усилие излизам от някъде и успявам да избягам; отскубвам се, отървавам се, измъквам се. Акцията бе отложена и въоръжените бандити се откачиха невредими.

◊ Откачи-закачи. Разг. Който е свързан с не особено големи печалби или загуби според случая (употребява се за работа, при която се печели препитание с дребни хитрости). Нашата е такава. Откачи-закачи. Сега изхитрихме ние, утре нас ще изхитрят други. Кр. Григоров, Р, 32.