ОТКАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТКАЧЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от откача2 като прил. Разг. 1. Който е неразумен, няма достатъчно ум, разум. Такова откачено момиче рядко се среща. // Луд, побъркан.
2. Като същ. Побъркан, смахнат човек. — Кой е той, как се казва? — Знам ли го — един откачен... По три дървета слага и все на едната страна на печката... Кл. Цачев, СШ, 119.