О̀ТКЛИК

О̀ТКЛИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Отговор на зов, на обръщение; отзив, отзвук. Спомням си априлските и майските утра, когато долу, край реката, виждах да трепти росата по храсти и дървета, сладко да нашепват водите на Янтра, къдравогъсто да тъмнеят накичените с цветя, упоени от благоухания гори, възпяващи утрото с птичи песни и с радостния отклик на ехото. Ем. Станев, А, 21. Свирка свири, глас трепти, / конче пърха и хрипти; — / в миг прелита глас от него: / — Де го мойто пиле, де го? / .. / Няма дума, ни отклик. Ц. Церковски, Съч. I, 231.

2. Прен. Проява на отзивчивост, съчувствено отношение; отзвук. Стотици хора,.., въздишат в тия стени. Никакъв отклик от тия въздишки се не чуе. К. Величков, ПССъч. I, 137. И най-малкото съзидателно дело в тогавашна България намираше отклик в песните му [на Иван Вазов]. П. Ма‑

тев, ПОС, 18. Те жив са отклик на духа народен, / а той не мре, и дор сърца туптят / от скръб и радост в наший край свободен / и мойте песни все ще се четат. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 169.

3. Отражение, следа на нещо преживяно. След тази тъй свойствена на руския народ човечност към чуждото, добила за пръв път израз в творенията на Пушкина, пак за пръв път в неговите творения е намерило ясен отклик онова основно настроение на националния дух,.., що не убива, а подкрепя енергията за живот. П. П. Славейков, събр. съч. VII, 94. Аз бях написал малка бележка за неговите хербарии и бях публикувал адреса му с молба да му се изпратят цветя. Самият аз не очаквах, че това хрумване ще има такъв отклик. Н. Инджов, ПП, 69.

4. Прен. Остар. Мнение, оценка за нещо; отзив. Появлението на списанието му нема никакъв отклик; публиката се потаеше, печатът се омълчаваше. Ив. Вазов, Съч. IХ, 85. Хората съобразно техния отклик под идеята за смъртта могат да се разделят на няклоко типа. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 77. Трудно е, в рамките на една статия, да се изложат всички ония отклики за музиката, които можем да съберем от съчиненията и биографиите на Горки. БНТ, 1940, бр. 203, 2.

Списък на думите по буква