ОТКЛОНЀНИЕ

ОТКЛОНЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отместване от първоначалната посока на движение или преместване под ъгъл в сравнение с първоначалното, основното положение. На връщане колата направи едно отклонение от главния път, мина край една каменна ограда. Г. Белев, КВА, 19. Работата на бордовия радист и пилотите била да наблюдават главно уредите, да ги изправят при отклонение на курса. Ал. Гетман, ВС, 16. — Но я ми кажи, как може човек да види тази планета?.. — Такова нещо е невъзможно, при това тогава, когато Меркурий е в такова положение по своята орбита, че видимото от нас отклонение от Слънцето да е най-голямо. Г. Томалевски, АН, 245-246. Меркатор пръв установил, че географският полюс не съвпада с магнитния полюс и затова за главен мередиан той приел онзи, който минава през остров Корво на Азорските острови, защото магнитното отклонение там е нула. А. Бешков и др., ИГ, 90-92.

2. Отделяне на средства от общата сума и пренасочване за друга цел. — Що за идиотщина, моля ти се! Та това е неправилно отклонение на средствата! Тарас, ТМ, 126.

3. Част от път, железопътна линия и под., която се отделя встрани от главната. — Накъде? — попита след малко шофьорът, когато наближиха отклонението за летището. Д. Кисьов, Щ, 225. Приближаваше отклонението от шосето за Равни рът, недалеч от къшлата на хаджи Драган. Ем. Станев, ИК III и IV, 330. Карам едва-едва, за да не изхвръкна от шосето при някой завой и да не пропусна отклонението. Най-после различавам смътно тесния изоставен път. Б. Райнов, НН, 440.

4. Прен. Несъобразяване с нещо или несъвпадение с типичното, обичайното. Неговият вътрешен нравствен закон не познаваше и не търпеше отклоненията — нещо, само по себе си твърде опасно. Ем. Манов, ДСР, 332. Формите на живота и на облеклото са били строго определени, еднаж завинаги, за всяко едно съсловие. Отклонението от тия норми се е наказвало най-строго. Р, 1926, бр. 213, 2. Сборът от тези правила за поведение образуват правото на съответната държава. Всяко отклонение от правните правила за поведение.. се наказва. МПр VIII кл, 11. Отклонение от нормата.

5. Отдалечаване от основната тема на разказване чрез вмъкване на нещо странично. Две тенденции преобладават в нея [българската проза]: от една страна желание да се долови пулса на живота, неговия многообразен ритъм, с отклонение към безплодно битоописание. Л. Стоянов, Р, 1925, бр. 196, 3. В бялата мъгла звънците надълго и нашироко си разказваха някаква история с толкова много подробности, отклонения, допълвания и възклицания, че когато стигнеха края на историята, вече забравяха какво е било началото ѝ. Й. Радичков, СР, 7. — Който не вярва, да отиде в Африка да провери — мрачно промълви Самуилов.. — Без отклонения, моля! Заседанието продължава. М. Марчевски, ТС, 46.

Списък на думите по буква