ОТКЛОНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТКЛОНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отклоня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Премествам или променям посоката на нещо под ъгъл спрямо предишното му положение или посока на движение. Чавдар: — Подпишете протокола! (Глория подписва. На Джексън.) Подпишете и вие!... Прочетете! Джексън: — Все едно! (Отклонява ръката с перодръжката на разузнавача, вади самописката си и подписва нехайно.) О. Василев, Л, 76. Мъжът ѝ посяга жадно към чашката, но Гергана отклонява подноса. К. Калчев, ДНГ, 113. Отклониха ни поради ремонт на магистралата. // Променям посоката на поглед, очи и под., насочвам в друга посока. Но към Дака Николина беше се променила вече доста: извръщаше се, когато го чуеше, че влиза, отговаряше на поздрава му и не отклоняваше поглед, когато той впиваше очи у нея. Г. Райчев, ЗК, 39-40.
2. Отделям средства от общата сума и ги пренасочвам за друга цел. Отклониха голяма част от бюджета.
3. Прен. Съзнателно насочвам мисъл, разговор, отговор и под. в друга посока, направление. Апостолът отклонява да даде веднага своето съгласие. Той не бръза да приеме Д. Общи на работа. Ив. Унджиев, ВЛ, 227. През последните един-два месеца той не беше виждал Ния. Отклоняваше всеки опит на майка си и на Катерина да му заговорят за нея. Д. Талев, ЖС, 278. Своето щастие Цвета споделяше със Станка.., когато избликът на Цветината душа преливаше в смях, вик или умилени сълзи, Станка отклоняваше разговора на друга страна. Елин Пелин, Съч. III, 126.
4. Прен. В съчет. със същ. покана, предложение и под. Отказвам. Сега Венко разглеждаше отбилзо момичетата едно по едно и учтиво отклоняваше поканите им да танцува, покани, които те отправяха към него само с поглед и с усмивка. Ал. Бабек, МЕ, 256. На първо време Хитов отклонява предложението на сърбите да му предвидят месечна издръжка. Ив. Унджиев, ВЛ, 82. Липсата на достатъчно и добро оръжие тежеше на всички.. някои предлагаха да се нападне полицейския участък в Подгорово,.. Обаче Щерев отклоняваше това предложение. — С такова нещо ние сами ще се издадем — разубеждаваше ги той. Д. Ангелов, ЖС, 252. За да не остава насаме с Елеонора, вземаше баща ѝ в своя файтон, пристигаше по тъмно и вежливо отклоняваше поканите за вечеря. Ем. Станев, ТЦ, 72.
5. Прен. Въздействувам на някого, възпирам го да направи нещо. — Не си права, Гано! На момичето му е излязъл късметя, да не го отклоняваме, че подир ще си скубем косите... — Мъничко е още мари, мале! — Къ щяло да е мъничко... Че и аз се омъжих навремето на шестнайсет години. К. Калчев, ПИЖ, 103. Но М. Тодрова била девойка с упорит характер и тя решително се противопоставяла на своите родители и братя, когато те са я отклонявали от Яворова. Т, 1954, кн. 11, 24. Целият живот на Лазара Глаушев беше такава борба и как би застанал той пред сина си — да го отклонява, да го спира, щом синът бе тръгнал по същия път? Д. Талев, И, 598-599. отклонявам се, отклоня се страд.
ОТКЛОНЯ̀ВАМ СЕ несв.; отклоня̀ се св., непрех. 1. Премествам се под ъгъл спрямо предходното положение. Левият крак е по-слаб от десния и прави по-къса крачка, особено в дълбок сняг. Вървиш и неусетно се отклоняваш все по-наляво, а мислиш че вървиш в права посока. А. Христофоров, П, 10.
2. Прен. Насочвам разговора си в друга посока. Ние го избрахме, за да ни брани, а той ни остави на Ногая. Но да се не отклонявам — той си намери заслуженото. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 46. — Пак се отклонявате — .. — Казахте, че ще вечеряме по-късно. Разказвайте направо за трупа под моста! Й. Попов, БНО, 124. Бързо, разбъркано и като се отклоняваше понякога, а други път пропускаше да обясни кое как е било, тя ми разказа тъжната повест на своето запознанство със заточеника българин. Ст. Дичев, Р, 91-92. ● Обр. И мисълта на селянина се отклонява от пътя си, за да свърне встрани и назад по една изоставена кривулица. Й. Радичков, ГП, 76.
3. Прен. Преставам да споделям, да следвам, изпълнявам последователно дадена идея, план, цел, задача. Много скоро той се отклонява от първоначално декларираните идеи и цели.