ОТКЛЮЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКЛЮ̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; отклю̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. С ключ отварям нещо заключено. Противоп. заключвам. Той [калугерът] отключваше вратата на църквицата, влизаше и пак затваряше. Д. Немиров, Б, 191. — Какво има? — попита го важно-важно Матейчо, докато отключваше вратата. В. Нешков, Н, 10. След десетина дни Стаменко се вести пак в града — .. И двамата не виждаха нищо интересно в това, че Гунка първа го посрещаше на двора, отключваше стаята и прибираше нещата му. Г. Райчев, ЗК, 219. Чуден човек стана Желю. Ноще ставаше от сън, отключваше сандъка и си броеше парите. Д. Немиров, Д №9, 96.

2. Освобождавам някого (човек или животно) от помещение, затворено с ключ, за да излезе; отварям. Ей, Пащрапанов, иди отключи обущарчето, да върви за вода. Ем. Станев, ВТВ, 52.

3. Прен. Разг. Разтварям, отделям едно от друго, разединявам здраво свързани, преплетени, заловени едно за друго неща. Противоп. сключвам, вкопчвам. Мустафата се почувства застрашен и заби острите си зъби в месата на Клинката. Рашко извика, отключи краката си и при опита да се изправи, подхлъзна се и се обърна няколко пъти. К. Петканов, ЗлЗ, 40. Стотелов беше вплел пръстите на ръцете си,.. Стотелов отключи ръце, намести шапката си и стана. Д. Добревски, БКН, 133. отключвам се, отключа се. I. Страд. от отключвам. Влязоха в Еленината стая, която му се отключи при първо извикване. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 193. II. Възвр. от отключвам (във 2 и 3 знач.). Щом извиках, детето само се отключи и излезе от стаята.

ОТКЛЮ̀ЧВАМ СЕ несв.; отклю̀ча се св., непрех. За врата, ключалка и др. — отварям се с ключ. Ключалката на чантата не може да се отключи.