ОТКОВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКОВА̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; откова̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. 1. Изваждам нещо (обикн. гвоздей, клин и под.) забито, заковано (като си служа с някакъв инструмент). Откови пироните от рамката на картината. △ Ще отковем пироните от летвите, за да ги използуваме след това.

2. Отделям нещо от друго, отварям нещо, като изваждам това, с което е заковано; разковавам. Но Анго Красивото отковаваше вече втория сандък и хората повече гледаха, отколкото слушаха. Н. Каралиева, Н, 109. В събота преди пладне Сандьо пристигна с кофата за инструменти и с вързоп ламарина. Покачи се на бараката, откова изкривените дъски и ги обърна. Ст. Мокрев, ЗИ, 31. отковавам се, откова се страд.

ОТКОВА̀ВАМ СЕ несв.; откова̀ се св., непрех. Разг. За нещо заковано — отделям се от нещо, като гвоздеите и под. излизат, изхлузват се от вътрешността на това, в което съм бил закован; разковавам се. Дъските се отковаха и паднаха.

ОТКОВА̀ВАМ², ‑аш, несв.; откова̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Изработвам чрез коване; изковавам. Майсторите отковават, а след това пресоват металните части на колелата на вагона. отковавам се, откова се страд. Всеки месец трябва да се отковават и пресоват десетки тонове резервни части за ремонта на локомотивите и вагоните. ВН, 1960, бр. 2616, 2.