ОТКОГА̀

ОТКОГА̀ въпрос. нареч., въпрос. нареч.-съюз. I. Въпрос. нареч. 1. В същински, пряк въпрос. При искане да се определи времето, през което е станало нещо; от колко време, от кое време. — А аз предлагам да я наречем "Поляна Елхакс" — обади се Тинчо. — В чест на Николай. Ония, които знаеха случката, се разкискаха, а Николай скръцна

със зъби. — Не се заядай, защото... — Хайде де. Откога ми се каниш. П. Проданов, С, 129. — Защо си с налъми? — Ами, защото нямам обуща. — И откога си без обувки? — Отдавна. М. Гръбчева, ВИН, 138.

2. Разг. Обикн. в съчет. с още. За посочване, за изтъкване, подчертаване, че действието е извършено много по-рано от момента, в който се говори; кога, от колко дълго време, отдавна. — Ето, учителке, вземи книга, ето и плайваз, откога още съм ги купила в града. Д. Талев, И, 206. — Татко върна ли се? — Откога още!... П. Вежинов, СО, 15. — На, да си хапнеш. Откога ги пазя [дюлите] за тебе, пък ти не идваш, ма майка. И. Петров, НЛ, 175. Продавачката го попита любезно: — Вие защо все изоставате, другарю? Откога чакате там! М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1.

3. Разг. Повторено откога-откога. За посочване, че действието е започнало много по-рано от момента, в който се говори; много отдавна, още кога. — Чакай да ти разправя как ще бъде.. — Мен даскалът нали ми разправи всичко. На връщане си дойдохме заедно. Откога, откога дебнех да го намеря и разгеле... Ст. Даскалов, БМ, 18.

II. Въпрос. нареч.-съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос за запитване от колко време, от кое време. Роб на ранна, непрестанна грижа, / аз не зная, майко, откога / запленен съм в тихата тъга / на града, сред който сам се движа. Н. Лилиев, Ст 1932, 44. Важното е откога ще започне есенната сеитба.

◊ Бог знае откога; Кой знае откога. Разг. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, сякаш. От много отдавна. Не бе я срещал бог знае откога.Той ме заговори, като че ли се познавахме кой знае откога.

— Друга (диал.) форма: откогѝ.

Списък на думите по буква