ОТКОЗИРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКОЗИРУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Разг. Отдавам чест или поздравявам по военному с повдигане на дясната ръка към челото до козирката на шапката; изкозирувам. Старшината вдигна ръка, откозирува и излезе на улицата. Тонич, КСШ, 41. До масата на пристава бързо се приближи стражар, откозирува и му прошепна нещо. Т. Харманджиев, Р, 38. Дежурният служител от КАТ му откозирува и тракна токове. Ст. Поптонев, НСС, 57.