ОТКОПАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКОПА̀ВАМ, ‑аш, несв.; откопа̀я, ‑а̀еш, мин. св. откопа̀х, св., прех. 1. С копаене разравям, изваждам нещо закопано; изравям. Противоп. закопавам. — Слушай, не е ли по-добре да му кажеш, че е умрял [петелът] и че съм го закопал. — Недей! — скочи прав съдията. — За бога недей! Ще го откопае, ще почне едни аутопсии, едни експертизи — и два месеца не ще му стигнат! Д. Калфов, Избр. разк., 46. Фенерът закачен на крушата — под крушата сам дядо Вушо. Привел се над казмата и дълбае ли, дълбае. — Имане ли закопава или имане откопава? О. Василев, ЖБ, 398. откопавам се, откопая се страд. и възвр. Ще те заровим, войводо, ще ти турим в устата един масур от свирчовина, пък като отминат турците, ти сам ще се изровиш,.. Така и дядо Кутю Байрактар — съвзе се, изчака да настъпи нощта и се откопа. Д. Мантов, ХК, 74-75.