ОТКОПИРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКОПЍРВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от откопирвам и от откопирвам се. Живописецът се вдъхновява от природата, но неговият творчески поглед я пречупва, пречиства и обобщава. Затова еднакво са му чужди както педантичното ѝ откопирване, така и багрената подигравка с нея. НК, 1958, бр. 48, 6.