ОТКОПЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКОПЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; откопча̀я, ‑а̀еш, мин. св. откопча̀х и откопчѐя, ‑ѐеш, мин. св. откопча̀х, св., прех. 1.Разединявам, разтварям краищата на нещо (дреха, обувка, чанта, куфар и под.), закопчани, свързани посредством копче или закопчалка; разкопчавам. Противоп. закопчавам. Между другите кандидати се яви и едно младо сухичко момченце с тесни и къси, почти до глезените панталони и с едно бозаво сетренце,.. Навярно от голямо стеснение, като излезе на сцената, някак си машинално то ту го откопчаваше, ту закопчаваше. Ст. Грудев, ББ, 83. Раздаваха ни куртки и панталони. Всички обличаха, събличаха,.., закопчаваха, откопчаваха. Д. Калфов, ПЮН, 107. Гики .. гледаше над очилата си. Ръцете му трепереха: проточи дългата си шия и изплези език под нос: не можеше да откопчее пантофа, недовиждаше. А. Страшимиров, Съч. V, 150.

2. Изваждам копче от илик или разединявам двете части на закопчалка. Сгрят в навалицата,.., той откопча горното копче на ризата си, поотпусна връзката. Б. Несторов, АР, 58. "Кой носи ръкавели сега!" И докато се мъчеше да откопчае златните им копчета, видя, че .. една девойка .. става от чина и вдига ръка. А. Гуляшки, Л, 427-428. откопчавам се, откопчая се и откопчея се страд. и възвр. Гривничката, на която се прикрепваше това часовниче, не се откопчаваше така лесно и Гърличков често си предлагаше услугите. Д. Калфов, Избр. разк., 212. Гостът сваля шапката си, откопчава се и сваля пардесюто си.

ОТКОПЧА̀ВАМ СЕ несв.; откопча̀я се и откопчѐя се св., непрех. 1. За дреха, обувка, чанта и под. — преставам да бъда закопчан, разединяват се частите ми, свързани с копче, закопчалка, цип и под. Полата ми се откопчава, защото ципът ми се е развалил.

2. За копче, закопчалка, цип и под. — измъквам се от илика или се разединяват, престават да бъдат свързани, да прилепват частите им. Копчетата на блузата ѝ се откопчаваха постоянно и трябваше да стесни илиците.