ОТКО̀ПЧВАМ

ОТКО̀ПЧВАМ, ‑аш, отко̀пчам, ‑аш, (диал.), несв.; отко̀пча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Отделям с усилие едно нещо от друго. Като минаваше покрай разтовареното на двора сено, спря се, откопчи ръцете на Османа от раменете си и го тръшна върху сеното. К. Петканов, ЗлЗ, 108. Гражданите ме задърпаха от всички страни. Дядо Йеньо се мъчеше да ги откопчва от мен. П. Славински, ПЩ, 77. Откопчиха един по един пръстите му от плочата и го свалиха. Й. Йовков, ПГ, 255. Две ръце го хванаха за краката, а други две с непоносими удари откопчиха дланите му от желязната решетка. Кр. Велков, СБ, 81.

2. С много усилия, с умение, с хитрост или чрез принуда накарвам някого да каже, да съобщи нещо; изкопчвам. На какви ли не мъки бил подложен Филип Тотю, но турците и дума не могли да откопчат за другарите му. Н. Ферманджиев, РХ, 69. Камен стоеше до него и чакаше да го забележи, за да го заговори и откопчи от него нещо. Но Ряпата не го виждаше... Й. Гешев, ВТ, 143. Герго почувствува за миг затруднение: "От тоя пън нищо не мога да откопчам така! Ами ще бъде другояче!" Той знаеше, че Деко е привързан към Петко, задето назначи сина му за млекар, и реши да завърти разговора натам. Ст. Даскалов, СЛ, 446.

3. Диал. Откопчавам. Тя скъса ботинките си, като ги откопчваше. △ Ту откопчваше, ту закопчваше палтото си. откопчвам се и откопчам се, откопча се страд.

ОТКО̀ПЧВАМ СЕ и (диал.) отко̀пчам се, несв.; отко̀пча се св., непрех. 1. С ловкост, умение успявам да се изтръгна, да се отърва от нещо или някого. Не можах да се откопча. Както винаги — и сега отстъпих. М. Кремен, РЯ, 53. Завързала се силна престрелка. Нашите не бързали да се откопчат, а дали активен отпор. Ж. Колев и др., ЧБП, 103. Скоро подире му се повлече върволица деца, които се блъскаха да видят невиждания лов.. Той едва се откопчи от другарите си. П. Бобев, ГЕ, 113.

2. Диал. Откопчавам се.

Списък на думите по буква