ОТКОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКО̀РВАМ, ‑аш, несв.; отко̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отко̀рнат, св., прех. Диал. 1. Изскубвам, изваждам нещо от корен. Разлюти ся стара самовила, / да завея силни ми ветрища, / откорна си кърпа со все дръво, / со все дръво, со Тройча у блатото. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, 411.

2. Изкъртвам, измъквам, изваждам нещо. Да откорнит колйето из земи. Н. Геров, РБЯ III, 411. откорвам се, откорна се страд.