ОТКРИВАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКРИВА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Лице, което е направило откритие, открило е, изнамерило е нещо в областта на науката, техниката и др. На пазарния мегдан.. били поставени троновете на владетелите и там великият откривател [Христофор Колумб] докарал първите червенокожи. А. Каралийчев, С, 85. Хилядна е армията на несполучилите откриватели, но на тая почва никнат великите цветя на прогреса. А. Мандаджиев, ОШ, 90.