ОТКРИВА̀Ч

ОТКРИВА̀Ч м. Рядко. Откривател. Както всичките изобретатели и откривачи, той ще бъде последният да се усъмни в сериозността на делото си. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 76. Целият живот на великия откривач на нови земи е обрисуван в бронзови статуи и барелефи. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 366. Учителят може да направи грамадни услуги на нашето дело [археологическото] и като тълкувател на нашите цели, и като откривач и съхранител

на останките на нашата историческа и културна старина. Бълг., 1902, бр. 515, 3.

Списък на думите по буква