ОТКРИТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТКРЍТИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Нещо, което се установява за първи път, което се открива, обикн. в резултат на търсения, изследвания. Обсъжда се опитът на Орлов! Нашият опит! Утвърждава се едно велико откритие — продължаването на човешкия живот. Ст. Волев, МС, 211. Винаги ме занимаваше със своите опити с мишки, зайчета,.., все някакви нови лекарства изнамерил, но не му признавали откритията. Ст. Даскалов, ЕС, 303. Иска ни се предварително да кажем, че днес са постигнати епохални открития в тази област. Крачка по крачка човекът навлиза все по-дълбоко в тъмните лабиринти на наследствеността и разкрива нейните тайни. Хр. Одисеев, ТН, 4. Установяването на клетъчното устройство на растенията е голямо откритие в науката. Бтн. V и VI кл (превод), 12.

2. Прен. Нещо ново, което човек научава, разбира, проумява. Преглеждайки наново вещите на убитата, аз направих ново, на пръв поглед незначително откритие. Й. Попов, БНО, 127. Любопитството ме накара да разтворя тази прашна и обвита с паяжина тетрадка и откритието, което направих, беше втората ми изненада за този ден. П. Незнакомов, БЧ, 60. Тя скоро разбра, че Еньо я мрази,.. Тя понесе мълчаливо и твърдо това откритие. Елин Пелин, Съч. III, 138-139.

3. Остар. Откриване. Историята не иска поезия;.. Нейната задача е издирването и откритието на истината. НБ, 1877, бр. 68, 266. На прага на тая епоха.. стоят ликовете на Паисия.. и на неговия ученик и последовател Софрония. При откритието и обнародването на техните трудове Раковски трябва да е трептял от оная радост, която изпитва признателният син, който след дълги лутания намира изгубения си баща. К. Величков, ПССъч. VIII, 15. Откритието на йедна дописка от уйединената приказвачка в Роше не ще раздвижи по-малко учените, отколкото някоя не цяла глава от Тацита. Б. Горанов, ЖГС (превод), 142.