ОТКРЍТО

ОТКРЍТО нареч.1. Обикн. в съчет.: На открито. а) Където е достъпно за виждане, където няма прикритие. — Не ги дръж [книгите] на открито, бай Гергане — помоли го Милена, — скрий ги някъде. К. Калчев, ЖП, 44. Право е, четеше момчето, но четеше вестници и книжки, които си стояха на открито в одаята. Г. Караславов, Избр. съч. I, 311. б) Където няма покрив, заслон. Изведнъж се намери на открито и пороен дъжд заплиска в лицето му. М. Грубешлиева, ПИУ, 146. Дядо Божин Апостолов и Голям Борован продължаваха да пасат овцете из Чобанови ливади и да нощуват на открито пред къшлата. Д. Ангелов, ЖС, 150.

2. Без да се скрива; явно. — Щом открито са излезли против властта и законите, значи решили са да умрат — забележи мрачно Кумьо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 248. И ония, които ги носят, и ония, които ги слушат [вестите], посърнуват, без да смеят открито да кажат, че нещо се ломи в сърцата им. К. Величков, ПССъч. I, 135. Не разбираш ли, учителке? Не може да се говори открито пред старата, но ти трябва да ме разбереш! Д. Талев, И, 369. Те знаеха, че сега вече не ги лъжат, но не бързаха открито и шумно да се радват. Й. Йовков, Разк. I, 93.

3. Смело, искрено, честно. Той беше рус момък с големи сини очи, които гледаха открито и умно. Й. Йовков, Разк. I, 207. Ако Дико беше по-прозорлив, би схванал необяснимата промяна у брата си: Стан не смееше вече да срещне открито погледа му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 130. Всичко, което беше премислил из пътя — как ще я погледне открито, как ще ѝ заговори с най-голяма откровеност, — всичко това той изведнъж забрави... Д. Ангелов, ЖС, 241.

4. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. ч. а) Означава, че нещо става явно, без да се скрива. б) Означава, че някъде не е заградено, ограничено с нещо. А той, дядо поп Никола, тука на този камък сядаше, че беше открито и се виждаше надалеко — там, зад реката. Зад реката, до нивите. Ц. Церковски, Съч. III, 266.

Списък на думите по буква